25 may 2014, 18:24

Изпепеляване

705 0 8

май 2013 Румяна Славова 

 

Огън вместо кръв тече! 

Огън с дъх на любов... 

Любов с безброй лица, 

но безкрайна до изпепеляване! 

Пълзяща по вените, 

като врял живак! 

Любов - 

нестихваща, немлъкваща, 

нежалеща! 

Като прокоба от дявола 

за вечни времена! 

В плътта, в ума, в костите... 

Неспирно крещи и зове! 

Безразсъдна, опрощаваща, 

поробваща! 

Пронизваща стомаха 

във съня... 

Любов с ухание на сълзи 

и на вричане! 

Със силата 

на хиляда диви коне! 

Мощна, издигаща, 

погребваща! 

На пепел превръща те, 

за да възкръснеш, като феникс, 

пак заради нея! 

Любов пречупваща забрани, 

страхове... 

За нея нямат стойност 

разстояния. 

Ревнива, горда, 

стенеща! 

Тя така обича - 

да боли! 

От нейната лудост 

трепери света! 

За гърлото стиска те 

и с огромен нож, 

в сърцето гложди! 

От думи не разбира... 

От сто езика - 

говори само на един - 

страстта... 

Първична, грешна, 

разтапяща! 

Океаните ще пресуши 

и пустините с гори ще засади! 

Ще те гледа с очи 

на гладно куче, 

а после с демонски поглед 

ще те изгори!

През пъкъла ще мине... 

рая ще взриви... 

и нов свят ще създаде. 

Свят, в който 

властва само тя... 

Любов изригваща

като вулкан 

и жалка, като кал! 

Отровна, боляща, 

гигантска! 

По-голяма 

от триста вселени! 

На луната храм ще построи 

и ще го срине с дихание! 

Тиха като бриз - 

не знае как да бъде. 

Тя торнадо е и бедствие! 

Коленùчи с изранени колена 

и мòли - смирена... 

а сетне, с кръвта си храни 

оня демон - скрит в нея! 

И гладна, титанична... 

измъчва, обсебва, 

не свършва... 

Защото там - някъде, 

Той, живее!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...