Изпепеляване
май 2013 Румяна Славова
Огън вместо кръв тече!
Огън с дъх на любов...
Любов с безброй лица,
но безкрайна до изпепеляване!
Пълзяща по вените,
като врял живак!
Любов -
нестихваща, немлъкваща,
нежалеща!
Като прокоба от дявола
за вечни времена!
В плътта, в ума, в костите...
Неспирно крещи и зове!
Безразсъдна, опрощаваща,
поробваща!
Пронизваща стомаха
във съня...
Любов с ухание на сълзи
и на вричане!
Със силата
на хиляда диви коне!
Мощна, издигаща,
погребваща!
На пепел превръща те,
за да възкръснеш, като феникс,
пак заради нея!
Любов пречупваща забрани,
страхове...
За нея нямат стойност
разстояния.
Ревнива, горда,
стенеща!
Тя така обича -
да боли!
От нейната лудост
трепери света!
За гърлото стиска те
и с огромен нож,
в сърцето гложди!
От думи не разбира...
От сто езика -
говори само на един -
страстта...
Първична, грешна,
разтапяща!
Океаните ще пресуши
и пустините с гори ще засади!
Ще те гледа с очи
на гладно куче,
а после с демонски поглед
ще те изгори!
През пъкъла ще мине...
рая ще взриви...
и нов свят ще създаде.
Свят, в който
властва само тя...
Любов изригваща
като вулкан
и жалка, като кал!
Отровна, боляща,
гигантска!
По-голяма
от триста вселени!
На луната храм ще построи
и ще го срине с дихание!
Тиха като бриз -
не знае как да бъде.
Тя торнадо е и бедствие!
Коленùчи с изранени колена
и мòли - смирена...
а сетне, с кръвта си храни
оня демон - скрит в нея!
И гладна, титанична...
измъчва, обсебва,
не свършва...
Защото там - някъде,
Той, живее!!!
© Румяна Славова All rights reserved.
