4 oct 2008, 8:34

Изпепеляваща страст

  Poesía
2.2K 0 2

Прокарвах трепереща длан

по нечие горещо тяло.

В душата бушуваше плам,

а времето сякаш бе спряло!

 

С устни изучавах сладката кожа,

настръхнала от нощния хлад.

В ръката си сърце успях да положа,

докато денят бе още млад!

 

Едва тогаз се зараждаше,

не докоснал все още света,

огънят на страстта се подклаждаше,

готов да изпепели заранта!

 

Утрото за миг се запали

с пламъка на девствена любов,

денят без време покварих

с любовния си гърлен зов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...