Прокарвах трепереща длан
по нечие горещо тяло.
В душата бушуваше плам,
а времето сякаш бе спряло!
С устни изучавах сладката кожа,
настръхнала от нощния хлад.
В ръката си сърце успях да положа,
докато денят бе още млад!
Едва тогаз се зараждаше,
не докоснал все още света,
огънят на страстта се подклаждаше,
готов да изпепели заранта!
Утрото за миг се запали
с пламъка на девствена любов,
денят без време покварих
с любовния си гърлен зов!
© Зори Всички права запазени