Прокарвах трепереща длан
по нечие горещо тяло.
В душата бушуваше плам,
а времето сякаш бе спряло!
С устни изучавах сладката кожа,
настръхнала от нощния хлад.
В ръката си сърце успях да положа,
докато денят бе още млад!
Едва тогаз се зараждаше,
не докоснал все още света,
огънят на страстта се подклаждаше,
готов да изпепели заранта!
Утрото за миг се запали
с пламъка на девствена любов,
денят без време покварих
с любовния си гърлен зов!
© Зори All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
