Изпивах всеки миг

25 abr 2013, 17:22 2021-11-23T08:23:29+02:00

Poesía

1175 0 2

Вървях по пътя си от години,

по педя го превземах всеки ден

през стръмнини и през долини

и ти вървеше винаги до мен.

Захласната в пейзажите отпред

сред ниви и поляни тучни,

в тази омая като пътник клет

изпивах всеки миг и случка

Потъвах в очите ти, като сълза

на земята от вятъра обрулена

и носех в душата любовта

на сигурно в гънките й сгушена...

Но пътят пред мене се скъсява

и нахлува в душата тишина,

а сърцето, клетото, остава

самотен пътник през света!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.