Вървях по пътя си от години,
по педя го превземах всеки ден
през стръмнини и през долини
и ти вървеше винаги до мен.
Захласната в пейзажите отпред
сред ниви и поляни тучни,
в тази омая като пътник клет
изпивах всеки миг и случка
Потъвах в очите ти, като сълза
на земята от вятъра обрулена
и носех в душата любовта
на сигурно в гънките й сгушена... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация