Изплакани тишини

27 ene 2014, 18:55 2014-01-28T00:54:48+02:00

Poesía

531 0 0

Изплакани тишини

Низ от изплакани тишини,
от които боли. Те раждат сълзи,
когато нощта изпие думите.
Не се обръщам назад,
сенките причакват там.
Не бързам, оставям душата
ми да ме настигне.
Тогава, когато събирам себе си
в стих, усещания, акорд и сърце.
Сърце, което може да понесе
цялата болка на този свят.
Защото то обича, обича, обича.
Обича до безумност.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^′

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.