Jan 27, 2014, 6:55 PM 2014-01-28T00:54:48+02:00

Изплакани тишини

Poetry

849 0 0

Изплакани тишини

Низ от изплакани тишини,
от които боли. Те раждат сълзи,
когато нощта изпие думите.
Не се обръщам назад,
сенките причакват там.
Не бързам, оставям душата
ми да ме настигне.
Тогава, когато събирам себе си
в стих, усещания, акорд и сърце.
Сърце, което може да понесе
цялата болка на този свят.
Защото то обича, обича, обича.
Обича до безумност.

© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0