4 jun 2010, 22:30

Изповед

910 0 0

Искам пред теб да се изповядам

така, както пред Бог,

щом те нося в сърцето си,

като натежал от зрялост плод.

Няма я тая дъбрава -

гдето дива ягода бях...

Няма ме - в танц до забрава,

когато ме отвя - твоят смях.

Искам да знаеш,

че вече нищо не искам,

само се питам, Любов:

Има ли вечност,

или  безсмъртие

и вярваш ли

в  безсмъртие, Любов?

Вярвам, че има и друго -

по-силно от тук и сега,

където няма да се изгубим

и  ще оставим една жива следа.

И точно такава любов оцелява.

И живее векове - ако не тук –

в някои други звездни светове!

 А сега стоя пред тебе,

без да коленича,

но душата ми

подви колене...

И те обича!

Само как  те обича!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Дайлянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...