4 jun 2010, 22:30

Изповед

905 0 0

Искам пред теб да се изповядам

така, както пред Бог,

щом те нося в сърцето си,

като натежал от зрялост плод.

Няма я тая дъбрава -

гдето дива ягода бях...

Няма ме - в танц до забрава,

когато ме отвя - твоят смях.

Искам да знаеш,

че вече нищо не искам,

само се питам, Любов:

Има ли вечност,

или  безсмъртие

и вярваш ли

в  безсмъртие, Любов?

Вярвам, че има и друго -

по-силно от тук и сега,

където няма да се изгубим

и  ще оставим една жива следа.

И точно такава любов оцелява.

И живее векове - ако не тук –

в някои други звездни светове!

 А сега стоя пред тебе,

без да коленича,

но душата ми

подви колене...

И те обича!

Само как  те обича!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Дайлянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...