Искам пред теб да се изповядам
така, както пред Бог,
щом те нося в сърцето си,
като натежал от зрялост плод.
Няма я тая дъбрава -
гдето дива ягода бях...
Няма ме - в танц до забрава,
когато ме отвя - твоят смях.
Искам да знаеш,
че вече нищо не искам,
само се питам, Любов:
Има ли вечност,
или безсмъртие
и вярваш ли
в безсмъртие, Любов?
Вярвам, че има и друго -
по-силно от тук и сега,
където няма да се изгубим
и ще оставим една жива следа.
И точно такава любов оцелява.
И живее векове - ако не тук –
в някои други звездни светове!
А сега стоя пред тебе,
без да коленича,
но душата ми
подви колене...
И те обича!
Само как те обича!
© Станислава Дайлянова Все права защищены