4 июн. 2010 г., 22:30

Изповед

909 0 0

Искам пред теб да се изповядам

така, както пред Бог,

щом те нося в сърцето си,

като натежал от зрялост плод.

Няма я тая дъбрава -

гдето дива ягода бях...

Няма ме - в танц до забрава,

когато ме отвя - твоят смях.

Искам да знаеш,

че вече нищо не искам,

само се питам, Любов:

Има ли вечност,

или  безсмъртие

и вярваш ли

в  безсмъртие, Любов?

Вярвам, че има и друго -

по-силно от тук и сега,

където няма да се изгубим

и  ще оставим една жива следа.

И точно такава любов оцелява.

И живее векове - ако не тук –

в някои други звездни светове!

 А сега стоя пред тебе,

без да коленича,

но душата ми

подви колене...

И те обича!

Само как  те обича!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...