Изповед

Искам пред теб да се изповядам

така, както пред Бог,

щом те нося в сърцето си,

като натежал от зрялост плод.

Няма я тая дъбрава -

гдето дива ягода бях...

Няма ме - в танц до забрава,

когато ме отвя - твоят смях.

Искам да знаеш,

че вече нищо не искам,

само се питам, Любов:

Има ли вечност,

или  безсмъртие

и вярваш ли

в  безсмъртие, Любов?

Вярвам, че има и друго -

по-силно от тук и сега,

където няма да се изгубим

и  ще оставим една жива следа.

И точно такава любов оцелява.

И живее векове - ако не тук –

в някои други звездни светове!

 А сега стоя пред тебе,

без да коленича,

но душата ми

подви колене...

И те обича!

Само как  те обича!