Изповед
Обичах те. Ти знаеше това,
но не поиска да се спреш при мене.
Бях много млада. Луда бях глава.
Не знаех как се пада на колене.
Сега, когато всичко вече знам,
събираш ме отново с топли устни.
Завръщаш се завинаги. И сам.
И нищичко не искаш да пропуснеш.
А аз в това не търся тържество.
До теб смутена в мрака коленича.
Не си за мене вече божество,
но аз си зная колко те обичам.
Гинка Гарева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Гарева Todos los derechos reservados
