Изповед
Обичах те. Ти знаеше това,
но не поиска да се спреш при мене.
Бях много млада. Луда бях глава.
Не знаех как се пада на колене.
Сега, когато всичко вече знам,
събираш ме отново с топли устни.
Завръщаш се завинаги. И сам.
И нищичко не искаш да пропуснеш.
А аз в това не търся тържество.
До теб смутена в мрака коленича.
Не си за мене вече божество,
но аз си зная колко те обичам.
Гинка Гарева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
