Gareva (Гинка Гарева)
86 189
23.07.2009 г., 0:51 ч.

Изповед 

  Поезия
520 0 15

Обичах те. Ти знаеше това,

но не поиска да се спреш при мене.

Бях много млада. Луда бях глава.

Не знаех как се пада на колене.

 

Сега, когато всичко вече знам,

събираш ме отново  с топли устни.

Завръщаш се завинаги. И сам.

И нищичко не искаш да пропуснеш.

 

А аз в това не търся тържество.

До теб смутена в мрака коленича.

Не си за мене вече божество,

но аз си зная колко те обичам.

 

Гинка Гарева

 

 

 

 

© Гинка Гарева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??