Изповед

Poetry

675 0 15

Обичах те. Ти знаеше това,

но не поиска да се спреш при мене.

Бях много млада. Луда бях глава.

Не знаех как се пада на колене.

Сега, когато всичко вече знам,

събираш ме отново с топли устни.

Завръщаш се завинаги. И сам.

И нищичко не искаш да пропуснеш.

А аз в това не търся тържество.

До теб смутена в мрака коленича.

Не си за мене вече божество,

но аз си зная колко те обичам.

Гинка Гарева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumar (Бубето)

Радвам се, че те открих, благодаря за удоволствието да те чета!

2009-07-30T08:12:52+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Прекрасни стихове! - искрени и трогващи с непосредственост и чистота!

2009-07-26T17:53:08+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Аплодисменти и от мен!

2009-07-26T16:23:14+03:00
viki90 (Виктория Георгиева)

"Не си за мене вече божество,
но аз си зная колко те обичам."
Узряването носи осъзнаване. Любов, преминала през това изпитание, е истинска, непреходна, красива!
Красив стих, истинска душа!

2009-07-25T11:53:58+03:00
miri_miri (Мария Табакова)

Хубаво пишеш...и чисто! Поздрави!

2009-07-24T09:21:15+03:00