Изгубих себе си.
Не помня кога, но знам как се случи.
Постепенно, капка по капка,
загледан в лицата на другите.
Може би, ако някога...
Поемах към задънените улици,
а там ме чакаше единствено
неудовлетворение и болка от пропуснатото.
Колко въпроси зададох неправилно?
Времето дава горчива статистика.
Дишах, задушен до посиняване.
Вярвах, че самозаблудата ще ме спаси от всичко. ...