ИЗПОВЕД

Омръзна ми безгрижно да живея,

в този свят, изплетен от лъжи.

Омръзна ми с надежда да живея,

че животът ще е по-лек и по-щастлив!

Омръзна ми да бъда оптимист

в този свят свиреп  и  подивял,

че злото ще е победено, и че цял

светът утре да е по-добър и бял!

Омръзна ми да мисля, че Земята,

събрала кал - дъждът ще освети,

ще измие улиците прашни

и мислите човешки - зли.

Не искам да съм оптимист в залог

във тази немотия и толкоз  много суета...

Стига! на заблудения ни човешки род.

Нека Бог да води, да бъде строг!

Омръзна  ми да тичам мълчешком,

омръзна ми да бъда

дипломат и оптимист,

че утре животът сам ще се оправи

и някой друг ще подреди.

Не искам да приемам за роботи

обърканите млади същества,

и стига, стига толкова незнание,

стига - робуването на страстта!

Стига! Омръзна ми с тази орисия!

Нека всеки се замисли -

как във този свят красив -

основите ще си  постави

и мислите си как

със Времето ще промени!

Боже!

Избави изстрадалия наш народ

да се събуди от заблудата...

И помогни на крехките деца

да живеят по-щастливо

във света - на чудото!