18.11.2010 г., 16:06

Изповед

688 0 2

ИЗПОВЕД

 

Омръзна ми безгрижно да живея,

в този свят, изплетен от лъжи.

Омръзна ми с надежда да живея,

че животът ще е по-лек и по-щастлив!

Омръзна ми да бъда оптимист

в този свят свиреп  и  подивял,

че злото ще е победено, и че цял

светът утре да е по-добър и бял!

Омръзна ми да мисля, че Земята,

събрала кал - дъждът ще освети,

ще измие улиците прашни

и мислите човешки - зли.

Не искам да съм оптимист в залог

във тази немотия и толкоз  много суета...

 

Стига! на заблудения ни човешки род.

Нека Бог да води, да бъде строг!

 

Омръзна  ми да тичам мълчешком,

омръзна ми да бъда

дипломат и оптимист,

че утре животът сам ще се оправи

и някой друг ще подреди.

Не искам да приемам за роботи

обърканите млади същества,

и стига, стига толкова незнание,

стига - робуването на страстта!

 

Стига! Омръзна ми с тази орисия!

Нека всеки се замисли -

как във този свят красив -

основите ще си  постави

и мислите си как

със Времето ще промени!


Боже!

Избави изстрадалия наш народ

да се събуди от заблудата...

И помогни на крехките деца

да живеят по-щастливо

във света - на чудото!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за тази вътрешна непримиримост. Светът обаче ще се промени когато ние сами по отделно започнеме да се променяме. А ти със сигурност си започнала. Поздрав!
  • eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...