Nov 18, 2010, 4:06 PM

Изповед

  Poetry » Civic
684 0 2

ИЗПОВЕД

 

Омръзна ми безгрижно да живея,

в този свят, изплетен от лъжи.

Омръзна ми с надежда да живея,

че животът ще е по-лек и по-щастлив!

Омръзна ми да бъда оптимист

в този свят свиреп  и  подивял,

че злото ще е победено, и че цял

светът утре да е по-добър и бял!

Омръзна ми да мисля, че Земята,

събрала кал - дъждът ще освети,

ще измие улиците прашни

и мислите човешки - зли.

Не искам да съм оптимист в залог

във тази немотия и толкоз  много суета...

 

Стига! на заблудения ни човешки род.

Нека Бог да води, да бъде строг!

 

Омръзна  ми да тичам мълчешком,

омръзна ми да бъда

дипломат и оптимист,

че утре животът сам ще се оправи

и някой друг ще подреди.

Не искам да приемам за роботи

обърканите млади същества,

и стига, стига толкова незнание,

стига - робуването на страстта!

 

Стига! Омръзна ми с тази орисия!

Нека всеки се замисли -

как във този свят красив -

основите ще си  постави

и мислите си как

със Времето ще промени!


Боже!

Избави изстрадалия наш народ

да се събуди от заблудата...

И помогни на крехките деца

да живеят по-щастливо

във света - на чудото!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за тази вътрешна непримиримост. Светът обаче ще се промени когато ние сами по отделно започнеме да се променяме. А ти със сигурност си започнала. Поздрав!
  • eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...