Nov 18, 2010, 4:06 PM

Изповед

  Poetry » Civic
677 0 2

ИЗПОВЕД

 

Омръзна ми безгрижно да живея,

в този свят, изплетен от лъжи.

Омръзна ми с надежда да живея,

че животът ще е по-лек и по-щастлив!

Омръзна ми да бъда оптимист

в този свят свиреп  и  подивял,

че злото ще е победено, и че цял

светът утре да е по-добър и бял!

Омръзна ми да мисля, че Земята,

събрала кал - дъждът ще освети,

ще измие улиците прашни

и мислите човешки - зли.

Не искам да съм оптимист в залог

във тази немотия и толкоз  много суета...

 

Стига! на заблудения ни човешки род.

Нека Бог да води, да бъде строг!

 

Омръзна  ми да тичам мълчешком,

омръзна ми да бъда

дипломат и оптимист,

че утре животът сам ще се оправи

и някой друг ще подреди.

Не искам да приемам за роботи

обърканите млади същества,

и стига, стига толкова незнание,

стига - робуването на страстта!

 

Стига! Омръзна ми с тази орисия!

Нека всеки се замисли -

как във този свят красив -

основите ще си  постави

и мислите си как

със Времето ще промени!


Боже!

Избави изстрадалия наш народ

да се събуди от заблудата...

И помогни на крехките деца

да живеят по-щастливо

във света - на чудото!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за тази вътрешна непримиримост. Светът обаче ще се промени когато ние сами по отделно започнеме да се променяме. А ти със сигурност си започнала. Поздрав!
  • eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...