30 jun 2009, 13:21

Изповед

  Poesía
973 0 12

Заставам аз пред Теб да искам прошка

душата ми е чиста, но боли.

Пречистена е от сълзите във очите,

боляща от видяното с очи.

 

Видях аз картина тъй зловеща –

деца, оставени със болка във души.

В очите им не грееха звездички,

а имаше вместо звезди - сълзи.

 

Прости ни, Господи, прости ни Ти, на всички,

знам, че страдаш повече от нас.

Вземи от мойто щастие, Всевишни,

ако ще да страдам само аз.

 

Вземи го и го дай на тез душички,

мънички, безгрешни същества.

Дари им мойто щастие на всички,

изоставени и молещи деца.

 

Кой е дръзнал този грях да стори,

този грях най-страшен на света:

със двете си ръце той да остави

детето си във “Дом за самота”?!...

 

Майчице, която ме остави!

Дали не страдаш сега за това?

Как живееш, как осъмваш сутрин?

Болна ли е твоята душа?

 

Поклон ви правя, мили, скъпи майки,

взели и отгледали деца!

Вие сте родени да дарите

Майчината обич, топлота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очакване - върховни редове. Това е истина. Много от тях наистина чакат с нетърпение на оградата. Работя с тях и ги наблюдавам. Те наистина чакат. Ще ми се да променя живота на всички тези деца. Даже и изоставени ми се иска дните им да не минават така. Но.......... вече знам, че съм безсилен.
  • И аз се връщам за да отбележа, че темата не е скучна и интересува много други - читатели и автори.

    ОЧАКВАНЕ

    Голяма, къща. Двор. Разхвърляни играчки...
    И слънцето все светъл ден плете.
    И весел глъч, и много смях... Забавяш крачка
    прочиташ надписа: Дом "Майка и дете"
    Следобед. Малчуганите в престилки сини
    приличат на разцъфнал пролетен букет.
    А привечер - тъй както в детската градина,
    и те очакват да ги вземат в пет...
    До портата едно момченце цял час вече
    си мисли нещо и минувачите следи.
    А неговата маминка и тази вечер
    не идва да го вземе - както по-преди.
    От цяла седмица немирницата Ани
    е най-послушното, най-кроткото дете,
    на нея обещаха, че послушна ако стане,
    то баба Марта майка ще й доведе.
    Те спомнят си за мъничкия Ради
    как бе обвил с ръчички татко - като с венец.
    И новата му майка, която шоколадчета раздаде...
    А таткото, та той бил истински летец!
    Нощ. Малките сънуват сън един и същи:
    уж дворът вън е пълен с майки и бащи.
    Те ги целуват... Хора, стъпвайте на пръсти..
    Сънят пресладък никой да не наруши!

    Валентин Петров
  • Връщам се отново и благодаря за думите ти! И при мен има ново, случи се преди шест месеца. Чудото е на две и половина сега Несравнимо е чувството!
  • Благодаря Ви!
    Има един термин в психологията - депривация. Да липсва едно от най-големите човешки блага. А на тези деца им липсва най-голямото - майчината ласка. Те са депривирани деца. Деца, които нямат никаква вина, че са такива - белязани. Такова е отношението на уж европейското ни общество. И те са такива, защото мисленето на хората е такова и защото старта, който им е даден в началото на живота им не е като на всички, пълен с енергия и даден не от кой да е, а от майката, тази която после повива, целува, обгрижва и т.н и това всичко с любов. И тя не е каква да е, а майчина. Пиша защото искам повече хора да погледнат на това като голям проблем за обществото ни. Проблем, защото ние всички живеем и не забелязваме, че около нас съществуват такива деца, които нямат нищо в този живот. Само един сак с който бъдат местени от едно място на друго. Моля, да бъда извинен ако съм повдигнал досадна или скучна тема.
  • Поклон!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...