Изповед
Заставам аз пред Теб да искам прошка
душата ми е чиста, но боли.
Пречистена е от сълзите във очите,
боляща от видяното с очи.
Видях аз картина тъй зловеща –
деца, оставени със болка във души.
В очите им не грееха звездички,
а имаше вместо звезди - сълзи.
Прости ни, Господи, прости ни Ти, на всички,
знам, че страдаш повече от нас.
Вземи от мойто щастие, Всевишни,
ако ще да страдам само аз.
Вземи го и го дай на тез душички,
мънички, безгрешни същества.
Дари им мойто щастие на всички,
изоставени и молещи деца.
Кой е дръзнал този грях да стори,
този грях най-страшен на света:
със двете си ръце той да остави
детето си във “Дом за самота”?!...
Майчице, която ме остави!
Дали не страдаш сега за това?
Как живееш, как осъмваш сутрин?
Болна ли е твоята душа?
Поклон ви правя, мили, скъпи майки,
взели и отгледали деца!
Вие сте родени да дарите
Майчината обич, топлота!
© Стефан All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Очакване - върховни редове. Това е истина. Много от тях наистина чакат с нетърпение на оградата. Работя с тях и ги наблюдавам. Те наистина чакат. Ще ми се да променя живота на всички тези деца. Даже и изоставени ми се иска дните им да не минават така. Но.......... вече знам, че съм безсилен.
-
И аз се връщам за да отбележа, че темата не е скучна и интересува много други - читатели и автори.
ОЧАКВАНЕ
Голяма, къща. Двор. Разхвърляни играчки...
И слънцето все светъл ден плете.
И весел глъч, и много смях... Забавяш крачка
прочиташ надписа: Дом "Майка и дете"
Следобед. Малчуганите в престилки сини
приличат на разцъфнал пролетен букет.
А привечер - тъй както в детската градина,
и те очакват да ги вземат в пет...
До портата едно момченце цял час вече
си мисли нещо и минувачите следи.
А неговата маминка и тази вечер
не идва да го вземе - както по-преди.
От цяла седмица немирницата Ани
е най-послушното, най-кроткото дете,
на нея обещаха, че послушна ако стане,
то баба Марта майка ще й доведе.
Те спомнят си за мъничкия Ради
как бе обвил с ръчички татко - като с венец.
И новата му майка, която шоколадчета раздаде...
А таткото, та той бил истински летец!
Нощ. Малките сънуват сън един и същи:
уж дворът вън е пълен с майки и бащи.
Те ги целуват... Хора, стъпвайте на пръсти..
Сънят пресладък никой да не наруши!
Валентин Петров -
Връщам се отново и благодаря за думите ти! И при мен има ново, случи се преди шест месеца. Чудото е на две и половина сега
Несравнимо е чувството! -
Благодаря Ви!
Има един термин в психологията - депривация. Да липсва едно от най-големите човешки блага. А на тези деца им липсва най-голямото - майчината ласка. Те са депривирани деца. Деца, които нямат никаква вина, че са такива - белязани. Такова е отношението на уж европейското ни общество. И те са такива, защото мисленето на хората е такова и защото старта, който им е даден в началото на живота им не е като на всички, пълен с енергия и даден не от кой да е, а от майката, тази която после повива, целува, обгрижва и т.н и това всичко с любов. И тя не е каква да е, а майчина. Пиша защото искам повече хора да погледнат на това като голям проблем за обществото ни. Проблем, защото ние всички живеем и не забелязваме, че около нас съществуват такива деца, които нямат нищо в този живот. Само един сак с който бъдат местени от едно място на друго. Моля, да бъда извинен ако съм повдигнал досадна или скучна тема. -
Поклон!
-
Тежък проблем засягаш. Но аз вярвам, че Бог ще въздаде всекиму според вярата, а тази майка, която изоставя рожбата си - къде й е вярата в Божията помощ? Дори и да си бездомен, ако се опреш на Бог, изход ще намериш. Поздравления за повдигнатата тема в този стих!
-
"Поклон ви правя, мили, скъпи майки,
взели и отгледали деца!"
Аз ти благодаря!!! -
!!!!
деца, оставени със болка във души.
В очите им не грееха звездички,
а имаше вместо звезди - сълзи.
-
Голяма емоционалност!Въздейства.
-
Толкова са истински тези стихове,докоснаха душата ми! Поздрави!
-
Поздрави за тези стихове!
-
"Вие сте роДени да дарите
Майчината обич, топлота!"
Пропуснал си Д.
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
