14 feb 2014, 14:54

Изповед

  Poesía
700 0 0

И плаках аз, изплаках си очите...
И молех се, но вече няма за кого...
Простих на всички, но на мене кой?
Нима виновна ме изкарват всички?
Нима погубих времето си, за да дам на всички,
а сега няма кой на мене...
Мъничко любов да ми даде...
Поне с шепа щастие да ме зарадва...
Малко искам, не ламтя за много...
Раздадох себе си за тез, които не трябваше...
Забравих тез, които искаха ме...
Но уви...
Сега сама се боря със светът,
няма рамо на което да поплача,
няма ръка, която да хвана,
няма очи, които да ме видят,
такава, каквато съм истински...
Няма сърце, което да обикне моето...
А моето сърце обича всички...
Но защо, защо съм тъй наивна...
Сляпа ли съм, не разбирам себе си дори...
Добра, добра, но защо злото гони ме,
до кога ще тъна все в агония...
Животът бил, такъв, какъвто си го направиме,
ала не сама избрах таз карма, това проклятие...
Изоставен да си, неразбран,
отхвърлен от тук и от там...
Подритвана като куче, сега ръмжа
като коте мърках,молейки се за внимание,
но отново никакъв отговор, нито отношение...
Явно много искам, прекалено много е това:
Един да имаш до себе си, но да е истински! (E.Я.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елиана Янева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...