14 feb 2014, 14:54

Изповед

  Poesía
696 0 0

И плаках аз, изплаках си очите...
И молех се, но вече няма за кого...
Простих на всички, но на мене кой?
Нима виновна ме изкарват всички?
Нима погубих времето си, за да дам на всички,
а сега няма кой на мене...
Мъничко любов да ми даде...
Поне с шепа щастие да ме зарадва...
Малко искам, не ламтя за много...
Раздадох себе си за тез, които не трябваше...
Забравих тез, които искаха ме...
Но уви...
Сега сама се боря със светът,
няма рамо на което да поплача,
няма ръка, която да хвана,
няма очи, които да ме видят,
такава, каквато съм истински...
Няма сърце, което да обикне моето...
А моето сърце обича всички...
Но защо, защо съм тъй наивна...
Сляпа ли съм, не разбирам себе си дори...
Добра, добра, но защо злото гони ме,
до кога ще тъна все в агония...
Животът бил, такъв, какъвто си го направиме,
ала не сама избрах таз карма, това проклятие...
Изоставен да си, неразбран,
отхвърлен от тук и от там...
Подритвана като куче, сега ръмжа
като коте мърках,молейки се за внимание,
но отново никакъв отговор, нито отношение...
Явно много искам, прекалено много е това:
Един да имаш до себе си, но да е истински! (E.Я.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елиана Янева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...