И плаках аз, изплаках си очите...
И молех се, но вече няма за кого...
Простих на всички, но на мене кой?
Нима виновна ме изкарват всички?
Нима погубих времето си, за да дам на всички,
а сега няма кой на мене...
Мъничко любов да ми даде...
Поне с шепа щастие да ме зарадва...
Малко искам, не ламтя за много...
Раздадох себе си за тез, които не трябваше...
Забравих тез, които искаха ме...
Но уви... ...