Изповед
Не ме забравяй, Господи -
само ти можеш да ме спасиш!
Не ме оставяй, Боже - само ти
можеш болката да изпепелиш.
Нося своя кръст и по път
трънлив вървя - чакам да
бъда разпнат на моята Голгота.
Нали ти така учеше - всеки
своя кръст да нарами и по
пътя си да върви с вяра и любов!
Но как да оцелея в тоя свят
суров- всеки ден е клане на овце!
И не е ли, Боже, по-добре
да си вълк, а не овца - туй е за
мен въпроса, мъчи ме и ме
унищожава! Бунтар бях и мъченик!
И обичах, и мразех. И обичан
бях и презрян. Видях огъня
на ада и докоснах се до
светлината на Рая. На къде
води моя път така и не разбрах.
Може би, любовта е края, но
уморих се все да мечтая и да
горя накрая! И сега, когато
съм сам и в мрак, падам на колене
и на Тебе се моля - не искам
повече с живота да съм враг!
Искам живота да прегърна
и да живея пак!
© Давид Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Проблема е, че не мога да съм егоист. Но си права, човек трябва винаги да разчита на собствените си сили и ако ние не се направим поне малко щастливи никой няма да може. Поздрави
-
Така е, Стойчо. Но понякога от твърде много обич, твърде много боли... Но съм съгласен с теб напълно- любовта е пътя единствен. Поздрави.
-
Любовта е в теб и тя ще те спаси!
-
Благодаря, Вили за подкрепата. Така е! Има и една друга приказка- докато дишам, надявам се. Поздрави.
-
Бъди силен, Давид и вярвай в себе си.
Нали знаеш. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
Поздрави.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
