Изповед
Не ме забравяй, Господи -
само ти можеш да ме спасиш!
Не ме оставяй, Боже - само ти
можеш болката да изпепелиш.
Нося своя кръст и по път
трънлив вървя - чакам да
бъда разпнат на моята Голгота.
Нали ти така учеше - всеки
своя кръст да нарами и по
пътя си да върви с вяра и любов!
Но как да оцелея в тоя свят
суров- всеки ден е клане на овце!
И не е ли, Боже, по-добре
да си вълк, а не овца - туй е за
мен въпроса, мъчи ме и ме
унищожава! Бунтар бях и мъченик!
И обичах, и мразех. И обичан
бях и презрян. Видях огъня
на ада и докоснах се до
светлината на Рая. На къде
води моя път така и не разбрах.
Може би, любовта е края, но
уморих се все да мечтая и да
горя накрая! И сега, когато
съм сам и в мрак, падам на колене
и на Тебе се моля - не искам
повече с живота да съм враг!
Искам живота да прегърна
и да живея пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Давид Иванов Всички права запазени
