Papalisimo (Давид Иванов)
49 406
23 авг. 2017 г., 00:01

Изповед 

  Поэзия
457 3 5

Не ме забравяй, Господи -

само ти можеш да ме спасиш!

Не ме оставяй, Боже - само ти

можеш болката да изпепелиш.

Нося своя кръст и по път

трънлив вървя - чакам да 

бъда разпнат на моята Голгота.

Нали ти така учеше - всеки

своя кръст да нарами и по

пътя си да върви с вяра и любов! 

Но как да оцелея в тоя свят

суров- всеки ден е клане на овце! 

И не е ли, Боже, по-добре

да си вълк, а не овца - туй е за

мен въпроса, мъчи ме и ме

унищожава! Бунтар бях и мъченик!

И обичах, и мразех. И обичан

бях и презрян. Видях огъня

на ада и докоснах се до

светлината на Рая. На къде

води моя път така и не разбрах.

Може би, любовта е края, но 

уморих се все да мечтая и да

горя накрая! И сега, когато 

съм сам и в мрак, падам на колене

и на Тебе се моля - не искам 

повече с живота да съм враг! 

Искам живота да прегърна

и да живея пак! 

© Давид Иванов Все права защищены

Посветено на всички търсещи! 

Всички, които са били на нож с живота си.

Всички, които са копнеели за светлината, 

а тя е била толкова далече от сърцата...

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Проблема е, че не мога да съм егоист. Но си права, човек трябва винаги да разчита на собствените си сили и ако ние не се направим поне малко щастливи никой няма да може. Поздрави
  • Така е, Стойчо. Но понякога от твърде много обич, твърде много боли... Но съм съгласен с теб напълно- любовта е пътя единствен. Поздрави.
  • Любовта е в теб и тя ще те спаси!
  • Благодаря, Вили за подкрепата. Така е! Има и една друга приказка- докато дишам, надявам се. Поздрави.
  • Бъди силен, Давид и вярвай в себе си.
    Нали знаеш. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
    Поздрави.
Предложения
: ??:??