14 jul 2018, 20:59  

Изповед 

  Poesía » De amor, Otra
371 0 0

 

Не съжалявам за нищо което се случи.
Нито за болката от раните,
които ми нанесе.
нито за ударите с които ти отмъстих.
Бяхме две луди деца.
Свалихме небето и разорахме земята.
Заровихме в нея надеждата
и я оставихме сама да порасне.
Сега те чакам да възкръснеш.
Аз отдавна летя между цветята...

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??