Не съжалявам за нищо което се случи.
Нито за болката от раните,
които ми нанесе.
нито за ударите с които ти отмъстих.
Бяхме две луди деца.
Свалихме небето и разорахме земята.
Заровихме в нея надеждата
и я оставихме сама да порасне.
Сега те чакам да възкръснеш.
Аз отдавна летя между цветята...
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados