14.07.2018 г., 20:59 ч.  

Изповед 

  Поезия » Любовна, Друга
325 0 0

 

Не съжалявам за нищо което се случи.
Нито за болката от раните,
които ми нанесе.
нито за ударите с които ти отмъстих.
Бяхме две луди деца.
Свалихме небето и разорахме земята.
Заровихме в нея надеждата
и я оставихме сама да порасне.
Сега те чакам да възкръснеш.
Аз отдавна летя между цветята...

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??