22 ene 2019, 13:19

Изповед 

  Poesía » De amor
717 1 4

 

Изхлузи се и този ден,
подобно на петак
из скъсана кесия.

 

Превалят миговете ми
на таз земя,
макар живяни
пълноценно и щастливо!

 

Извезвам пак в душа
моите години
безвъзвратно разпиляни!

 

А Помня! Никой бях,

преди да те открия!
И светло ми е вътре
още че те има!

 

Поседни за кратко
на трапезата ми скромна!
Отчупи от хляба и
налей си чаша вино!

 

Подаръци не ми носи!
Аз не искам, ни пари,
ни чест, ни слава!
И хвалби не искам!

 

Искам само да те видя!
Ръцете ти да подържа за малко!
Да се губя  в погледа ти на дълбоко!
Да се убедя че съществуваш!

 

Че си истинска, а не илюзия или магия!
Топличко да те прегърна, 
като за последно,
преди от този свят
да си отида!

 

/21. 01. 2019/

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??