Изповед
Изхлузи се и този ден,
подобно на петак
из скъсана кесия.
Превалят миговете ми
на таз земя,
макар живяни
пълноценно и щастливо!
Извезвам пак в душа
моите години
безвъзвратно разпиляни!
А Помня! Никой бях,
преди да те открия!
И светло ми е вътре
още че те има!
Поседни за кратко
на трапезата ми скромна!
Отчупи от хляба и
налей си чаша вино!
Подаръци не ми носи!
Аз не искам, ни пари,
ни чест, ни слава!
И хвалби не искам!
Искам само да те видя!
Ръцете ти да подържа за малко!
Да се губя в погледа ти на дълбоко!
Да се убедя че съществуваш!
Че си истинска, а не илюзия или магия!
Топличко да те прегърна,
като за последно,
преди от този свят
да си отида!
/21. 01. 2019/
© Todor Nikolov All rights reserved.
