14 mar 2021, 21:03  

Изповед

1.5K 6 14

 

Родих се аз под щастлива звезда.

Растях като волна, нежна пеперуда.

Не знаех, че живота отнема радостта,

не знаех, че ще имам толкова тежка съдба.

 

Боря се с живота злочест, като хала

стремя се всичко с добро да постигна.

Чакам нощта черна, мрачна да догаря,

чакам утрото оковите да вдигне.

 

Трудя се аз за благото и щастието на всички.

От дете тичам боса по една мечта.

Да имам дом и щастие достойно да получа

да летя окрилена от любовта.

 

Защо ли аз попадам на нечисти хора

с нрав, противен, жесток и лош?

Защо ли аз винаги трябва без умора

да се боря срещу хищническата мощ? 

 

За пореден път се моля на съдбата.

Витая и искам аз винаги да съм щастлива.

Сърцето ми ранено от болката разкъсва

да съм радостна, доволна, обичлива.

 

Автор: Виктория Милчева - Тори М

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Обичай ме навеки. Лирика 🇧🇬

Обичай ме навеки. Лирика
1.9K 6 2

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...