Изповед
Родих се аз под щастлива звезда.
Растях като волна, нежна пеперуда.
Не знаех, че живота отнема радостта,
не знаех, че ще имам толкова тежка съдба.
Боря се с живота злочест, като хала
стремя се всичко с добро да постигна.
Чакам нощта черна, мрачна да догаря,
чакам утрото оковите да вдигне.
Трудя се аз за благото и щастието на всички.
От дете тичам боса по една мечта.
Да имам дом и щастие достойно да получа
да летя окрилена от любовта.
Защо ли аз попадам на нечисти хора
с нрав, противен, жесток и лош?
Защо ли аз винаги трябва без умора
да се боря срещу хищническата мощ?
За пореден път се моля на съдбата.
Витая и искам аз винаги да съм щастлива.
Сърцето ми ранено от болката разкъсва
да съм радостна, доволна, обичлива.
Автор: Виктория Милчева - Тори М
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Милчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
