Изповед...
На светлата радост в ефира,
в безкрая, дори и отвъд –
пред тебе Духът ми се спира:
Море – развълнувана гръд!...
На теб разлюляна Стихийо
аз искам да кажа това,
което в Душата си крия
от злобната хорска мълва́...
Обичам те толкова много
Море: и Живот и Мечта,
безкраен стремеж и тревога ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse