Изповед...
На светлата радост в ефира,
в безкрая, дори и отвъд –
пред тебе Духът ми се спира:
Море – развълнувана гръд!...
На теб разлюляна Стихийо
аз искам да кажа това,
което в Душата си крия
от злобната хорска мълва́...
Обичам те толкова много
Море: и Живот и Мечта,
безкраен стремеж и тревога ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up