Изповед...

Изповед...

На светлата радост в ефира,

в безкрая, дори и отвъд –

пред тебе Духът ми се спира:

Море – развълнувана гръд!...

На теб разлюляна Стихийо

аз искам да кажа това,

което в Душата си крия

от злобната хорска мълва́...

Обичам те толкова много

Море: и Живот и Мечта,

безкраен стремеж и тревога

събрани във всяка вълна́...

А зная, ти също обичаш

познавам  избранникът твой,

със пориви бурно-лирични

затихвате в нежен прибой...

... Той милва ту кротко, ту страстно,

а ти развълнувано днес –

Море, в любовта си прекрасно

със Вятъра в дивен финес!...

23.03.2021./Едно време в морето