8 sept 2022, 17:46

Изповед

645 1 0

 

 

Не паля свещ и в храм

свещен не съм.

Не искам и да знам

защо си днес дошъл.

 

Дошъл си като привидение,

като непоканен гост.

Посяваш в мен съмнение

и изграждаш помежду ни мост.

 

А в мен се борят неразбрани

едно сърце и разум блед.

От борбата им остават рани,

които ще кървят и днес.

 

Обичах те окъпана в сълзи

и чаках те при всеки изгрев нов.

Обичам те и от обичта боли,

но където има рани, имало е и любов.
 

Не беше мой, нито аз бях твоя.

Не живяхме в нашия си свят.

Единствено в съня намерихме покоя,

на който се любуват влчбени сърца,

 

И днес стоя с ръце в молитва,

застанала на колене пред любовта.

Чувала съм, че със липсата се свиква,

Че раздялата е в нашата съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...