8 sept 2022, 17:46

Изповед

640 1 0

 

 

Не паля свещ и в храм

свещен не съм.

Не искам и да знам

защо си днес дошъл.

 

Дошъл си като привидение,

като непоканен гост.

Посяваш в мен съмнение

и изграждаш помежду ни мост.

 

А в мен се борят неразбрани

едно сърце и разум блед.

От борбата им остават рани,

които ще кървят и днес.

 

Обичах те окъпана в сълзи

и чаках те при всеки изгрев нов.

Обичам те и от обичта боли,

но където има рани, имало е и любов.
 

Не беше мой, нито аз бях твоя.

Не живяхме в нашия си свят.

Единствено в съня намерихме покоя,

на който се любуват влчбени сърца,

 

И днес стоя с ръце в молитва,

застанала на колене пред любовта.

Чувала съм, че със липсата се свиква,

Че раздялата е в нашата съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...