Не паля свещ и в храм

свещен не съм.

Не искам и да знам

защо си днес дошъл.

Дошъл си като привидение,

като непоканен гост.

Посяваш в мен съмнение

и изграждаш помежду ни мост.

А в мен се борят неразбрани

едно сърце и разум блед.

От борбата им остават рани,

които ще кървят и днес.

Обичах те окъпана в сълзи

и чаках те при всеки изгрев нов.

Обичам те и от обичта боли,

но където има рани, имало е и любов.
 

Не беше мой, нито аз бях твоя.

Не живяхме в нашия си свят.

Единствено в съня намерихме покоя,

на който се любуват влчбени сърца,

И днес стоя с ръце в молитва,

застанала на колене пред любовта.

Чувала съм, че със липсата се свиква,

Че раздялата е в нашата съдба.