30 ene 2008, 20:23

Изповед

1.7K 0 19
Живея простичко и семпло -
далеч от всяка суета.
В душата ми - простори светли,
в които цял живот летя...

Когато все пак приземя се,
запявам песничка добра.
И в нея няма земетръси,
а грее приказна дъга.

Към вас политва лекокрила -
със порив светъл и красив.
И с много нежност ви закриля
духът и - истински и жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леко и феерично-като теб и твоята нежна и добра душа,макар ,че не те познавам лично,ВЯРВАМ,ЧЕ СИ ТАКАВА!Усмивки!Твоите стихове стоплят!
  • МНОГО МИ ХАРЕСАИСКРЕНО
  • Благодаря ви!
  • Винаги съм смятал, че хубавата поезия трябва да е ефирна и ритмична,а твоята е именно такава.Поздрав от мен!!!
  • Хей, да съм ти казвала скоро, че си с невероятен усет за красота?!
    Поздрав, Феичка!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...