30.01.2008 г., 20:23

Изповед

1.7K 0 19
Живея простичко и семпло -
далеч от всяка суета.
В душата ми - простори светли,
в които цял живот летя...

Когато все пак приземя се,
запявам песничка добра.
И в нея няма земетръси,
а грее приказна дъга.

Към вас политва лекокрила -
със порив светъл и красив.
И с много нежност ви закриля
духът и - истински и жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леко и феерично-като теб и твоята нежна и добра душа,макар ,че не те познавам лично,ВЯРВАМ,ЧЕ СИ ТАКАВА!Усмивки!Твоите стихове стоплят!
  • МНОГО МИ ХАРЕСАИСКРЕНО
  • Благодаря ви!
  • Винаги съм смятал, че хубавата поезия трябва да е ефирна и ритмична,а твоята е именно такава.Поздрав от мен!!!
  • Хей, да съм ти казвала скоро, че си с невероятен усет за красота?!
    Поздрав, Феичка!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...