5 oct 2015, 17:43

Изповед

  Poesía » Otra
625 0 1

Днес тръгвам си от тук, завинаги,
без капчица вина и страх,
изгубих се във търсене на минали
решения, компромиси и грях.

Опитах всичко, дълго изтърпях,
отдадох и душата си под наем
до днес за жалост не можах
щастлив да съм дори на заем.

Престъпно е любов да се търгува,
като стоката на бит пазар,
осиротялата душа тъгува
от злощастно хвърления зар.

В живота много не постигнах
състояния и светли върхове,
но се отдавах и това ми стига,
щом щастие съм в нечии светове.

Щом две, три книжки съм написал
и още толкова прочел,
след себе си с достойнство съм орисал
потомците, по свой модел.

Мъдростта за път съм им избрал,
честността за висша цел,
достатъчно в живота съм им дал,
макар за себе си по малко взел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...