5 окт. 2015 г., 17:43

Изповед

626 0 1

Днес тръгвам си от тук, завинаги,
без капчица вина и страх,
изгубих се във търсене на минали
решения, компромиси и грях.

Опитах всичко, дълго изтърпях,
отдадох и душата си под наем
до днес за жалост не можах
щастлив да съм дори на заем.

Престъпно е любов да се търгува,
като стоката на бит пазар,
осиротялата душа тъгува
от злощастно хвърления зар.

В живота много не постигнах
състояния и светли върхове,
но се отдавах и това ми стига,
щом щастие съм в нечии светове.

Щом две, три книжки съм написал
и още толкова прочел,
след себе си с достойнство съм орисал
потомците, по свой модел.

Мъдростта за път съм им избрал,
честността за висша цел,
достатъчно в живота съм им дал,
макар за себе си по малко взел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...