Талантлив съм, безспорно,
но нямам късмет,
затова вулгарно
ругая навред.
Редя строфи,
от любов пропити,
но любов не срещам,
бягат ми жените...
В сайта само
"жертвите" си дебна
и ако е "фуста",
грубо да засегна!
Мразя жените,
най-вече умни,
а ако се хвалят,
правя ги малоумни:
"Боклук недоправен,
матката ти вадя,
щом те намеря,
ще те пратя в ада..."
Беснея, злобея,
с псувни ги замерям,
но, за съжаление,
нищо не променям:
"Купища издал съм книги
на цени пазарни,
ти къде си ма, мекицо,
с книгите бездарни?!"
Комплекси избивам,
себе си наказвам,
плюя, унижавам,
тъпо се изказвам...
Какво да се прави,
бачкатор съм аз,
човек от народа
без пари и власт.
Ругая цветущо,
без повод, в аванс,
нищо, че мога
да попадна в ДАНС...
Стихът, макар и хумористичен, е писан по истински случай! Такива неща се случват в нашия поетичен сайт!
© Nina Toshich Todos los derechos reservados
абе дърти ва....
не, беше ма....
какво ми играете на поезия и любов виртуална
свършиха ли сапунките
и плетките
по цял ден на компа и внучето не може да го ползва
пък и некадърни и горди
лош човек е лирическият ... хулиган!
полезен стих
дано си отвори очите