25.02.2009 г., 14:56

Изповед на един "откровенец"

973 0 10

Талантлив съм, безспорно,
но нямам късмет,
затова вулгарно
ругая навред.
Редя строфи,
от любов пропити,
но любов не срещам,
бягат ми жените...
В сайта само
"жертвите" си дебна
и ако е "фуста",
грубо да засегна!
Мразя жените,
най-вече умни,
а ако се хвалят,
правя ги малоумни:
"Боклук недоправен,
матката ти вадя,
щом те намеря,
ще те пратя в ада..."
Беснея, злобея,
с псувни ги замерям,
но, за съжаление,
нищо не променям:
"Купища издал съм книги
на цени пазарни,
ти къде си ма, мекицо,
с книгите бездарни?!"
Комплекси избивам,
себе си наказвам,
плюя, унижавам,
тъпо се изказвам...
Какво да се прави,
бачкатор съм аз,
човек от народа
без пари и власт.
Ругая цветущо,
без повод, в аванс,
нищо, че мога
да попадна в ДАНС...

Стихът, макар и хумористичен, е писан по истински случай! Такива неща се случват в нашия поетичен сайт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и кво вика лирическият :
    абе дърти ва....
    не, беше ма....
    какво ми играете на поезия и любов виртуална
    свършиха ли сапунките
    и плетките
    по цял ден на компа и внучето не може да го ползва
    пък и некадърни и горди


    лош човек е лирическият ... хулиган!
    полезен стих
    дано си отвори очите
  • Защо ли си мисля, Никол следното; Всички сме съперници на себе си,
    търсим подходящи изкушения,
    сортираме мечти,
    после тръгваме на бой
    и времето мълчи -
    неми сме и няма да говорим,
    съвестта ни болна спи.
  • Мисля, че открих координатите на твоя персонаж.Той в последно време се е преобразил.Вече пише различно и не се държи така хулигански.
  • С теб съм. Много сполучливо описание...
  • Имаш право,Никол.По-добрата част сме.Поздравче.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....