25 февр. 2009 г., 14:56

Изповед на един "откровенец"

974 0 10

Талантлив съм, безспорно,
но нямам късмет,
затова вулгарно
ругая навред.
Редя строфи,
от любов пропити,
но любов не срещам,
бягат ми жените...
В сайта само
"жертвите" си дебна
и ако е "фуста",
грубо да засегна!
Мразя жените,
най-вече умни,
а ако се хвалят,
правя ги малоумни:
"Боклук недоправен,
матката ти вадя,
щом те намеря,
ще те пратя в ада..."
Беснея, злобея,
с псувни ги замерям,
но, за съжаление,
нищо не променям:
"Купища издал съм книги
на цени пазарни,
ти къде си ма, мекицо,
с книгите бездарни?!"
Комплекси избивам,
себе си наказвам,
плюя, унижавам,
тъпо се изказвам...
Какво да се прави,
бачкатор съм аз,
човек от народа
без пари и власт.
Ругая цветущо,
без повод, в аванс,
нищо, че мога
да попадна в ДАНС...

Стихът, макар и хумористичен, е писан по истински случай! Такива неща се случват в нашия поетичен сайт!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и кво вика лирическият :
    абе дърти ва....
    не, беше ма....
    какво ми играете на поезия и любов виртуална
    свършиха ли сапунките
    и плетките
    по цял ден на компа и внучето не може да го ползва
    пък и некадърни и горди


    лош човек е лирическият ... хулиган!
    полезен стих
    дано си отвори очите
  • Защо ли си мисля, Никол следното; Всички сме съперници на себе си,
    търсим подходящи изкушения,
    сортираме мечти,
    после тръгваме на бой
    и времето мълчи -
    неми сме и няма да говорим,
    съвестта ни болна спи.
  • Мисля, че открих координатите на твоя персонаж.Той в последно време се е преобразил.Вече пише различно и не се държи така хулигански.
  • С теб съм. Много сполучливо описание...
  • Имаш право,Никол.По-добрата част сме.Поздравче.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...