25 февр. 2009 г., 14:56

Изповед на един "откровенец"

969 0 10

Талантлив съм, безспорно,
но нямам късмет,
затова вулгарно
ругая навред.
Редя строфи,
от любов пропити,
но любов не срещам,
бягат ми жените...
В сайта само
"жертвите" си дебна
и ако е "фуста",
грубо да засегна!
Мразя жените,
най-вече умни,
а ако се хвалят,
правя ги малоумни:
"Боклук недоправен,
матката ти вадя,
щом те намеря,
ще те пратя в ада..."
Беснея, злобея,
с псувни ги замерям,
но, за съжаление,
нищо не променям:
"Купища издал съм книги
на цени пазарни,
ти къде си ма, мекицо,
с книгите бездарни?!"
Комплекси избивам,
себе си наказвам,
плюя, унижавам,
тъпо се изказвам...
Какво да се прави,
бачкатор съм аз,
човек от народа
без пари и власт.
Ругая цветущо,
без повод, в аванс,
нищо, че мога
да попадна в ДАНС...

Стихът, макар и хумористичен, е писан по истински случай! Такива неща се случват в нашия поетичен сайт!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и кво вика лирическият :
    абе дърти ва....
    не, беше ма....
    какво ми играете на поезия и любов виртуална
    свършиха ли сапунките
    и плетките
    по цял ден на компа и внучето не може да го ползва
    пък и некадърни и горди


    лош човек е лирическият ... хулиган!
    полезен стих
    дано си отвори очите
  • Защо ли си мисля, Никол следното; Всички сме съперници на себе си,
    търсим подходящи изкушения,
    сортираме мечти,
    после тръгваме на бой
    и времето мълчи -
    неми сме и няма да говорим,
    съвестта ни болна спи.
  • Мисля, че открих координатите на твоя персонаж.Той в последно време се е преобразил.Вече пише различно и не се държи така хулигански.
  • С теб съм. Много сполучливо описание...
  • Имаш право,Никол.По-добрата част сме.Поздравче.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...