3 nov 2007, 23:00

Изповед на хандбалистка

  Poesía » Otra
1.4K 0 4
Изповед на хандбалистка

Мили хандбалисти,
малки и големи,
ще споделя с вас
моите проблеми.
Проблеми всъщност бяха
във ранното ми детство,
когато аз за спорта
имах късогледство.
Някъде бях прочела,
че важното в живота
не само Господ дава
в определена квота.
С упорство, труд и воля
постигат се успехи само,
ако ежечасно чувстваш
приятелско рамо.
Затуй сега отправям
приятелска похвала
на малки и големи,
влюбени в хандбала.
Успехите не идват
в утрешния ден
и в хандбала не става всеки
спортен супермен.
Но той те прави силен
и с дух непобедим,
учи те да работиш
и живееш в тим.
В хандбалната школа
се учим всеки час
на труд и дисциплина,
тъй важни те за нас.
Изповедта си лична
споделям аз със вас,
защото ний сме вече
един отличен клас.
От нас зависи само
хандбалът в този град,
ще бъде ли обичан
от беден и богат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила Яни,написала си страхотен стих.Аз съм хандбалистка и е много вярно това,че се учим на дисциплина,а и не само това.Тимът-ние сме едно в играта и в залата. 6+ имаш от мене!
  • Благодаря за хубавите думи!Имам стихотворение посветено на Треньораката си!Много е смешно
  • Така е, спортът изгражда доста полезни навици у нас! И най-вече, дисциплина и работа в тим...права си!

    Поздрави и успех!
  • Поздравления!
    Треньора/ката/ навярно би била щастлива да прочете стиха ти!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...