Nov 3, 2007, 11:00 PM

Изповед на хандбалистка

  Poetry » Other
1.4K 0 4
Изповед на хандбалистка

Мили хандбалисти,
малки и големи,
ще споделя с вас
моите проблеми.
Проблеми всъщност бяха
във ранното ми детство,
когато аз за спорта
имах късогледство.
Някъде бях прочела,
че важното в живота
не само Господ дава
в определена квота.
С упорство, труд и воля
постигат се успехи само,
ако ежечасно чувстваш
приятелско рамо.
Затуй сега отправям
приятелска похвала
на малки и големи,
влюбени в хандбала.
Успехите не идват
в утрешния ден
и в хандбала не става всеки
спортен супермен.
Но той те прави силен
и с дух непобедим,
учи те да работиш
и живееш в тим.
В хандбалната школа
се учим всеки час
на труд и дисциплина,
тъй важни те за нас.
Изповедта си лична
споделям аз със вас,
защото ний сме вече
един отличен клас.
От нас зависи само
хандбалът в този град,
ще бъде ли обичан
от беден и богат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила Яни,написала си страхотен стих.Аз съм хандбалистка и е много вярно това,че се учим на дисциплина,а и не само това.Тимът-ние сме едно в играта и в залата. 6+ имаш от мене!
  • Благодаря за хубавите думи!Имам стихотворение посветено на Треньораката си!Много е смешно
  • Така е, спортът изгражда доста полезни навици у нас! И най-вече, дисциплина и работа в тим...права си!

    Поздрави и успех!
  • Поздравления!
    Треньора/ката/ навярно би била щастлива да прочете стиха ти!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...