3.11.2007 г., 23:00

Изповед на хандбалистка

1.4K 0 4
Изповед на хандбалистка

Мили хандбалисти,
малки и големи,
ще споделя с вас
моите проблеми.
Проблеми всъщност бяха
във ранното ми детство,
когато аз за спорта
имах късогледство.
Някъде бях прочела,
че важното в живота
не само Господ дава
в определена квота.
С упорство, труд и воля
постигат се успехи само,
ако ежечасно чувстваш
приятелско рамо.
Затуй сега отправям
приятелска похвала
на малки и големи,
влюбени в хандбала.
Успехите не идват
в утрешния ден
и в хандбала не става всеки
спортен супермен.
Но той те прави силен
и с дух непобедим,
учи те да работиш
и живееш в тим.
В хандбалната школа
се учим всеки час
на труд и дисциплина,
тъй важни те за нас.
Изповедта си лична
споделям аз със вас,
защото ний сме вече
един отличен клас.
От нас зависи само
хандбалът в този град,
ще бъде ли обичан
от беден и богат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила Яни,написала си страхотен стих.Аз съм хандбалистка и е много вярно това,че се учим на дисциплина,а и не само това.Тимът-ние сме едно в играта и в залата. 6+ имаш от мене!
  • Благодаря за хубавите думи!Имам стихотворение посветено на Треньораката си!Много е смешно
  • Така е, спортът изгражда доста полезни навици у нас! И най-вече, дисциплина и работа в тим...права си!

    Поздрави и успех!
  • Поздравления!
    Треньора/ката/ навярно би била щастлива да прочете стиха ти!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...