3 нояб. 2007 г., 23:00

Изповед на хандбалистка

1.4K 0 4
Изповед на хандбалистка

Мили хандбалисти,
малки и големи,
ще споделя с вас
моите проблеми.
Проблеми всъщност бяха
във ранното ми детство,
когато аз за спорта
имах късогледство.
Някъде бях прочела,
че важното в живота
не само Господ дава
в определена квота.
С упорство, труд и воля
постигат се успехи само,
ако ежечасно чувстваш
приятелско рамо.
Затуй сега отправям
приятелска похвала
на малки и големи,
влюбени в хандбала.
Успехите не идват
в утрешния ден
и в хандбала не става всеки
спортен супермен.
Но той те прави силен
и с дух непобедим,
учи те да работиш
и живееш в тим.
В хандбалната школа
се учим всеки час
на труд и дисциплина,
тъй важни те за нас.
Изповедта си лична
споделям аз със вас,
защото ний сме вече
един отличен клас.
От нас зависи само
хандбалът в този град,
ще бъде ли обичан
от беден и богат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила Яни,написала си страхотен стих.Аз съм хандбалистка и е много вярно това,че се учим на дисциплина,а и не само това.Тимът-ние сме едно в играта и в залата. 6+ имаш от мене!
  • Благодаря за хубавите думи!Имам стихотворение посветено на Треньораката си!Много е смешно
  • Така е, спортът изгражда доста полезни навици у нас! И най-вече, дисциплина и работа в тим...права си!

    Поздрави и успех!
  • Поздравления!
    Треньора/ката/ навярно би била щастлива да прочете стиха ти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...