30 oct 2008, 0:05

Изповед на любовта 

  Poesía » De humor
597 0 0

Във съня си аз те виждам през нощта

и почвам бясно да крещя

А щом аз чуя звънливия ти глас

губя сетивата си за час

 

Аромата ти усещам отдалеч

няма ли да се изкъпеш веч

А фиността на твоята походка

сякаш влияна е от водка

 

Специална ти в сърцето ще застанеш

макар една да не останеш

Благодаря, че с любов ме ти дари

и със купищата си пари

© Дон Кихот Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??