Oct 30, 2008, 12:05 AM

Изповед на любовта

822 0 0

Във съня си аз те виждам през нощта

и почвам бясно да крещя

А щом аз чуя звънливия ти глас

губя сетивата си за час

 

Аромата ти усещам отдалеч

няма ли да се изкъпеш веч

А фиността на твоята походка

сякаш влияна е от водка

 

Специална ти в сърцето ще застанеш

макар една да не останеш

Благодаря, че с любов ме ти дари

и със купищата си пари

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дон Кихот All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...