Oct 30, 2008, 12:05 AM

Изповед на любовта 

  Poetry » Humour
598 0 0

Във съня си аз те виждам през нощта

и почвам бясно да крещя

А щом аз чуя звънливия ти глас

губя сетивата си за час

 

Аромата ти усещам отдалеч

няма ли да се изкъпеш веч

А фиността на твоята походка

сякаш влияна е от водка

 

Специална ти в сърцето ще застанеш

макар една да не останеш

Благодаря, че с любов ме ти дари

и със купищата си пари

© Дон Кихот All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??